Едно време имало едно малко врабче което, докато летяло на юг замръзнало и паднало на земята.
За да стане още по лошо минала една крава и се изсрала върху него.
Но торта била топла и го размразила. И тогава, затоплено и щастливо, че е живо то почнало да чурулика. Но една котка го чула и дошла извадила го от торта и изяла малката птичка.
Поуката от тази история е:
Не всеки който сере отгоре ти задължително ти е враг и не всеки който те вади от лайната ти е приятел.
И още когато ти е хубаво и си щастлив без значение къде си, дръж си голямата уста затворена.
Горските животни летели със самолет. На първите седалки седнал папагала, скръстил крила и важно тропа. Покрай него минава заека и пита:
- Що тропаш бе?
- Щот съм отворен - казал папагалът.
Заекът бил отворен и той взел да тропа.
Минава лисицата:
- Що тропате бе?
- Щот сме отворени.
И тя отворена и тя взела да тропа.
Минали вълкът, лъвът, жирафа и те отворени и те тропат.
Минал слона и попитал:
- Абе вие тука, всичките, защо тропате бе?
- Щот сме отворени - му отвърнали животните.
Слона и той отворен и той взел да тропа.
Като се включил и слона подът на самолета не издържал и се продънил.
Животните взели да падат от самолета. Настанала паника и се чули викове:
- ааааааа ......
Папагалът важно попитал:
- Що викате бе?
- Щот не можем да летим.
- Що се правите на отворени тогава?
Изслушай ме за момент. Имах тази жаба, казваше се Жабчо. Беше най-добрият ми приятел.Нямах много приятели. По точно . . . нямах никакви. . . дори целувах жабата. Мислех си. . .ще се превърне в принцеса. И ще иска да ми стане. . . майка.
Казваха ми, че майка ни изоставила. А баща ми не беше стока. Така че имах само жабата. . . Жабчо, беше мой приятел. Обичах го и го водех навсякъде с мен. Един ден си карах колелото. . .и той изскочи от кутията си. . .и го прегазих със задната гума. Убих го.Сърцето ми беше разбито. Наистина. Той беше най-добрият ми приятел. Единственият, който съм обичал. И после срещнах теб . . .и Роджър. Вие се грижехте за мен повече,отколкото имаше нужда.
- Държа се ужасно с теб, Лио.
Не, няма нищ о. Няма нищо. Вие сте моето семейство. . .и мои приятели. Не че сте по-добри от Жабчо. Просто сте различни. Просто ми се искаше да сте равностойни.
